Безименно

17.07.2006 г., 22:20 ч.

Поезия

569 0 0

Понесох те в сърцето си
като спомен, мълчалива сълза,
опарила лицето ми,
като красива шеметна мечта.
Ти разцъфна в душата ми -
мъничко крехко цветче
и заплете в косата ми
пъстро китно венче.
Пусна корени към сърцето ми,
усетих тяхната мощ и сила
С надежда се взрях в лицето ти,
превърни ги в нежна свила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безименно

Искате да прочетете повече?

Предложения