17 jul 2006, 22:20

Безименно 

  Poesía
490 0 0


Понесох те в сърцето си
като спомен, мълчалива сълза,
опарила лицето ми,
като красива шеметна мечта.

Ти разцъфна в душата ми -
мъничко крехко цветче
и заплете в косата ми
пъстро китно венче.

Пусна корени към сърцето ми,
усетих тяхната мощ и сила
С надежда се взрях в лицето ти,
превърни ги в нежна свила.

................................

Оплети ме в мрежите си цяла!
Ще се мятам - риба на сухо.
И помни, че няма раздяла.
остави ветровете да духат.


14.05.2000г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??