безименно... (на вас)
на всички...
Приливът
ще ви загърне
в черно...
повярвайте...
не лъжа...
и ще ви хареса...
ще ви хареса..
да сте само
в тъмното...
да сте слепци...
това е лесно...
да не умираш ...
жив ще те более...
болката...
която не умееш...
която те припява
от рождение
която сам кълнеш...
да не достига...
да не достига
болестното вътре...
да храниш
стръмното...
повярвай ми...
не би го искал
не би го искал
това, което...
да си в тъмно...
да не знаеш...
да не чуваш...
откога ли...
Кога си се задал...
като въпросно...
кога си се запитал,
че си волност...
Приливът
ще те обгърне...
стръвно...
Повярвай ми!
Не лъжа!
И ще го обикнеш!
Ще го обикнеш
както мен...
безмълвно...
Дали ще си...
не ща да зная
не искам...
и за себе си не искам!!!
Във светостта се гмурнах...
няма края...
няма го....
не го допуснах.
Ако го пусна...
то ще е мъртвило...
а него бях
пределно дълго!
Сега съм жива!
Нека зная...
нека съм...
Без вас съм пуста!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
