Безкрай

24 нояб. 2014 г., 17:41

Поэзия » Другая

544 0 0

Притиснат от умората, която
делничният ден ти завеща
затваряш клепките, когато
усетиш на нощта хладта.
Дълго взираш се в безкрая,
благодариш за нежността,
когато за душата ти отваря
врати сама безкрайността.
Вървиш по пътища омайни,
загледан в цветни небеса,
тъй близо до вековни тайни,
неизвестни на реалността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безкрай

Искате да прочетете повече?

Предложения