Nov 24, 2014, 5:41 PM

Безкрай 

  Poetry » Other
541 0 0
Притиснат от умората, която
делничният ден ти завеща
затваряш клепките, когато
усетиш на нощта хладта.
Дълго взираш се в безкрая,
благодариш за нежността,
когато за душата ти отваря
врати сама безкрайността.
Вървиш по пътища омайни,
загледан в цветни небеса,
тъй близо до вековни тайни,
неизвестни на реалността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Бум- бум All rights reserved.

Random works
: ??:??