Безкрай
697
0
0
Притиснат от умората, която
делничният ден ти завеща
затваряш клепките, когато
усетиш на нощта хладта.
Дълго взираш се в безкрая,
благодариш за нежността,
когато за душата ти отваря
врати сама безкрайността.
Вървиш по пътища омайни,
загледан в цветни небеса,
тъй близо до вековни тайни,
неизвестни на реалността.
От теб зависят правилата,
краските на всичките цветя,
и твои са нощта, луната,
в небето цветната заря.
Лицето ти бива огряно
от сребристата нежна зора,
която обгръща те бавно
и гали твойта душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Бум- бум Всички права запазени
