24.11.2014 г., 17:41 ч.

Безкрай 

  Поезия » Друга
511 0 0

Притиснат от умората, която

делничният ден ти завеща

затваряш клепките, когато

усетиш на нощта хладта.

 

Дълго взираш се в безкрая,

благодариш за нежността,

когато за душата ти отваря

врати сама безкрайността.

 

Вървиш по пътища омайни,

загледан в цветни небеса,

тъй близо до вековни тайни,

неизвестни на реалността.

 

От теб зависят правилата,

краските на всичките цветя,

и твои са нощта, луната,

в небето цветната заря.

 

Лицето ти бива огряно

от сребристата нежна зора,

която обгръща те бавно

и гали твойта душа.

 
 

© Мария Бум- бум Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??