24 nov 2014, 17:41

Безкрай 

  Poesía » Otra
543 0 0
Притиснат от умората, която
делничният ден ти завеща
затваряш клепките, когато
усетиш на нощта хладта.
Дълго взираш се в безкрая,
благодариш за нежността,
когато за душата ти отваря
врати сама безкрайността.
Вървиш по пътища омайни,
загледан в цветни небеса,
тъй близо до вековни тайни,
неизвестни на реалността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Бум- бум Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??