rumbic (Руми)
329 4733
30 июн. 2015 г., 11:23  

Безкрайна суета 

  Поэзия
538 0 14

     БЕЗКРАЙНА СУЕТА

 

Пространства от безкрайна суета,

безсмислие което те събаря,

крещи във нищото безумна гордостта

и лудостта си всеки ден повтаря.

 

Нахална се промъква глупостта,

пристъпва много бавно и лукаво,

отнема ти от вярата и радостта

които Бог ни е дарил по право.

 

И черна, като непрогледна нощ,

върлува някаква омраза!

Да се присмееш, да забиеш остър нож,

животът се превръща във проказа!

 

И ето го човекът, непокорен,

съвсем забравил своята цена,

върви във пътя жалък и подмолен

изгубил себе си в безкрайна суета...

 

 

                  "Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми,

                    и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене

                    на вятъра и нямаше полза под слънцето."   /Еклисиаст 2:11/

 

 

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...всички сме грешни и носим в себе си различни дози от тези човешки грехове .И добре е ,че понякога ни ги напомнят ОСЪЗНАЛИ СЕ,за да ги избягваме...1ПОЗДРАВ!
  • Благодаря ти, Фреди!
  • Прекрасно е харесва ми
    Поздрави!
  • Хей, Рени, зарадва ме! Привет от мен!
  • Силни аплодисменти, Руми!!! Пишеш прекрасно!
  • Ели, благодаря ти за милите думи! Твоето присъствие ми действа като слънчев лъч! Поздрав и от мен!
  • С верен, философски поглед към тъмните страни в човешката душа.
    И едно светло присъствие на авторката...
    Поздравления, Руми!
  • Благодаря ти, Младене! Не знаеш, колко много ме зарадва с твоето посещение, понеже ценя мнението ти! Винаги ме разбираш и този път отново си успял да вникнеш в същноста на думите ми! Да, сякаш наистина стоим на мястото, където от нас се изисква да оставим всичко свято / и знаем кой го изисква /! Благодаря ти!


    Илко, благодаря, че се отби!
  • Съжалявам, че закъснявам с коментара и оценката си, но просто за пръв път днес имам достъп до компютър. Бих желал да съм първият, който да коментира този много силен стих. Всяка негова дума е добре промислена
    и хармонираща с останалите. В своята съвкупност словото тук придобива силно изобличителна сила срещу съвременния свят и неговата посока на вървене, за които Иисус говореше, че са дело на Велзевул - "бесовският княз", който е Управител на този свят. Наистина, сякаш нищо свято не остана за нас хората, ревностно служещи на тъмните сили, или неискащи да им противодействат. Качили сме се на Черния низходящ ескалатор, който ни води към мястото, пред което е изписано: "Надежда всяка тука оставете!"

    Поздравление, Руми! За мен това е едно от най-силните ти стихотворения. Бих го нарекъл разтърсващо!
  • Влади, твоето мнение ми е много ценно и съм ти благодарна, че не ме подминаваш! Не бях мислила да пиша нещо подобно, но то си дойде някак спонтанно...! Благодаря ти!

    Вики, усмивка от мен и хубав ден ти пожелавам!

    Антоан, прав си, че тук съм малко по-различна от обичайния за мен стил, но може би съм повлияна от това, което усещам все по-осезаемо напоследък в света! Греха е наркоза, към него е лесно да се пристрасти човек, защото е по-широката порта и от там лесно се минава, но на къде ни води!? А омразата... тя също е грях!
    Благодаря ти за отделеното време, зарадва ме!

    Васе, трогна ме с милите думи и ти благодаря, че мислиш така за мен!
    Благодаря от сърце!

    Рада, изненада ме приятно това, че си прочела стихотворението! Съжалявам само, че ти е дошло малко в повече! Благодаря ти!
  • С Антоан!Само че е малко по–агресивно, отколкото ми е добре на мен.
  • ГОРДОСТТА И ОМРАЗАТА превзеха света.Няма вяра и любов, но все още има чисти души. Мисля, че си една от тях! Поздрав!
  • Браво, Руми!
  • "И черна, като непрогледна нощ,
    върлува някаква омраза!
    Да се присмееш, да забиеш остър нож,
    животът се превръща във проказа!


    Разяжда те, а сякаш си доволен
    и пак се впускаш във безкрайна суета,
    вървиш по пътя, жалък и подмолен,
    опиянен от мерзост и нагазил във греха"

    Поздравявам те, Руми - сякаш си изброила всичките седем смъртни гряха, които толкова ни разяждат и ни принизяват до слуги на дявола във ада! Жалко, че в съвременния ни живот се "цени" присмеха, злорадството, суетата, лъжата, прелюбодейството.....но се радвам, че има такива чисти души, като твоята, която е създала това прекрасно стихотворение!
Предложения
: ??:??