6 июл. 2013 г., 23:33

Безкрайна вечеря

639 0 2

 

 

БЕЗКРАЙНА    ВЕЧЕРЯ

 

Сутрин  -

събуждане  с  плаха  усмивка.

Цял  ден  на  крак.

На  обед  - лека  почивка.

След  обед  - няма  за  никъде  влак

Вечер  -  червено-бяла  покривка.

Нощем  - сиви  стени,

                                       потънали  в  мрак...

Сутрин  - 

отново  със  плаха  усмивка.

Цял  ден  на  крак.

На  обед  -  малка  почивка.

След  обед  - няма  за  никъде  влак.

Вечер  -  вино  на  бяла  покривка.

Отново  нощта  е

                                       потънала  в  мрак...

Сутрин  -

надежди  зад  плаха  усмивка.

Цял  ден  на  крак.

Обядът  -  лека  почивка.

След  обед  -  няма  за  никъде  влак.

Вечер  -  с  хора  зад  бяла  покривка.

После  -  само  стени,

                                       потънали  в  мрак...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Порчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...