6.07.2013 г., 23:33

Безкрайна вечеря

641 0 2

 

 

БЕЗКРАЙНА    ВЕЧЕРЯ

 

Сутрин  -

събуждане  с  плаха  усмивка.

Цял  ден  на  крак.

На  обед  - лека  почивка.

След  обед  - няма  за  никъде  влак

Вечер  -  червено-бяла  покривка.

Нощем  - сиви  стени,

                                       потънали  в  мрак...

Сутрин  - 

отново  със  плаха  усмивка.

Цял  ден  на  крак.

На  обед  -  малка  почивка.

След  обед  - няма  за  никъде  влак.

Вечер  -  вино  на  бяла  покривка.

Отново  нощта  е

                                       потънала  в  мрак...

Сутрин  -

надежди  зад  плаха  усмивка.

Цял  ден  на  крак.

Обядът  -  лека  почивка.

След  обед  -  няма  за  никъде  влак.

Вечер  -  с  хора  зад  бяла  покривка.

После  -  само  стени,

                                       потънали  в  мрак...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Порчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...