6.07.2013 г., 23:33

Безкрайна вечеря

637 0 2

 

 

БЕЗКРАЙНА    ВЕЧЕРЯ

 

Сутрин  -

събуждане  с  плаха  усмивка.

Цял  ден  на  крак.

На  обед  - лека  почивка.

След  обед  - няма  за  никъде  влак

Вечер  -  червено-бяла  покривка.

Нощем  - сиви  стени,

                                       потънали  в  мрак...

Сутрин  - 

отново  със  плаха  усмивка.

Цял  ден  на  крак.

На  обед  -  малка  почивка.

След  обед  - няма  за  никъде  влак.

Вечер  -  вино  на  бяла  покривка.

Отново  нощта  е

                                       потънала  в  мрак...

Сутрин  -

надежди  зад  плаха  усмивка.

Цял  ден  на  крак.

Обядът  -  лека  почивка.

След  обед  -  няма  за  никъде  влак.

Вечер  -  с  хора  зад  бяла  покривка.

После  -  само  стени,

                                       потънали  в  мрак...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Порчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...