Безкрайно зелени поля
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати,
не плачат върбите 
в крайречен събудил се
в утрото бряг.

Присяда край него
ветрецът, не тича, 
родил се за миг на връх
разгневен. 
Блести в позлата
кристална росица
завзела листата сънливи
във плен. 

Лъчите гальовни доволно
се спират
надзъртат в хладно
разлюлени води,
те знаят затуй и не бързат,
не питат. 
светът ги гледа
с любопитни очи. 

А в синьото горе политат
крилата
разпервайки черни силни
пера. 
Отмерва със пулса си
в ритъм Земята, 
превръща  живота
в мелодия тя.