Nov 15, 2022, 10:27 AM

Безкрайно

667 1 0

Безкрайно зелени поля
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати,
не плачат върбите 
в крайречен събудил се
в утрото бряг.

Присяда край него
ветрецът, не тича, 
родил се за миг на връх
разгневен. 
Блести в позлата
кристална росица
завзела листата сънливи
във плен. 

Лъчите гальовни доволно
се спират
надзъртат в хладно
разлюлени води,
те знаят затуй и не бързат,
не питат. 
светът ги гледа
с любопитни очи. 

А в синьото горе политат
крилата
разпервайки черни силни
пера. 
Отмерва със пулса си
в ритъм Земята, 
превръща  живота
в мелодия тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Тушкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...