14 мая 2010 г., 00:18

Безкрайност

958 0 1

Безкрайност

 

Ще съм вечен.

Няма да съм в камък изсечен.

Ще съм вечен.

Ще съм течен.

Когато разтвори Земята обятия

ще бъда обръгнат от доста понятия.

Ще съм чувство през Април

или през Август,

но все пак домесечна злоба  

ще ми бъде утроба.

 

Ще съм вечен-

разсъблечен и див-

като статив,

на който се рисуват описания,

чрез който се рискуват квази- знания.

 

Ще бъда търпелив.

Ще съм мотив

за чужди прелести,

от яд умрелести...

Ще съм вечен.

Ще съм жив...

Дори като изсечен ставив.

 

Моята миокарда

е авангардът

на думите.

Гумите

не играят.

Мумиите да си траят.

 

Аз съм стативът на думите.

Вечен съм и съм струните.

 

Има после статуетност...

Няма никаква ответност...

Аз съм хумус...

„Ювенес дум сумус...”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Марков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много интересен стих... оригинално и самобитно е...
    Не се чете на еднин дъх и това му е хубавото. Кара да мислиш, да разбираш...
    Браво ти, такива стихове много харесвам!
    Благодаря ти за този!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...