Безкрайност

Ще съм вечен.

Няма да съм в камък изсечен.

Ще съм вечен.

Ще съм течен.

Когато разтвори Земята обятия

ще бъда обръгнат от доста понятия.

Ще съм чувство през Април

или през Август,

но все пак домесечна злоба  

ще ми бъде утроба.

Ще съм вечен-

разсъблечен и див-

като статив,

на който се рисуват описания,

чрез който се рискуват квази- знания.

Ще бъда търпелив.

Ще съм мотив

за чужди прелести,

от яд умрелести...

Ще съм вечен.

Ще съм жив...

Дори като изсечен ставив.

Моята миокарда

е авангардът

на думите.

Гумите

не играят.

Мумиите да си траят.

Аз съм стативът на думите.

Вечен съм и съм струните.

Има после статуетност...

Няма никаква ответност...

Аз съм хумус...

„Ювенес дум сумус...”