‎***
Звезди от дъжд и вятърни порои,
презрени улици в нозете ми вървят.
През вечността ми ще намерят ли покой,
или завинаги ще спрат?

Какви безумия ще раждат сетивата,
безкрайността нима край има,
клетка ли побира необятното,
или е вселената всезрима?

Глава отпускам и не искам да гадая,
в този миг до тебе съм щастлива.
В твоята прегръдка е безкраят,
в твоята прегръдка аз съм жива.

И всяка стъпчица при теб ме води,
и всеки миг при тебе спира.
И моят дух, вселените избродил,
в прегръдката ти се прибира.

Ти си 
вечността ми и безкраят ти си ми,
порядъкът и хаосът в сърцето.
А всички улици са недописани -
те, пътища на битието.