‎***
Звезди от дъжд и вятърни порои,
презрени улици в нозете ми вървят.
През вечността ми ще намерят ли покой,
или завинаги ще спрат?
Какви безумия ще раждат сетивата,
безкрайността нима край има,
клетка ли побира необятното,
или е вселената всезрима?
Глава отпускам и не искам да гадая,
в този миг до тебе съм щастлива.
В твоята прегръдка е безкраят, ...