БЕЗКРАЙНОСТ
„Той бе поет”, навярно ще рекат,
но мен тогава няма да ме има.
Очите уморени ще заспят,
видели своята последна зима.
„Той бе добър”, жена ми ще рече.
„Той в стихове душата си раздава”.
А Дунав все така ще си тече,
водите му край Русе ще минават.
След мен е ясно, че ще има пак
красиви пролети, студени зими.
Светликът земен ще залязва в мрак -
процеси стари, вечно повторими.
И всичко ще е както и преди -
нали животът вечно продължава.
Навярно друг поет ще се роди,
ще се покрие може би със слава.
"Добър поет е" - някой ще рече,
прочел докрай поредната му книга.
А Дунав все така ще си тече
и крайната си точка ще достига.
15. 01. 2013 г.
Русе
© Румен Ченков Все права защищены