Безкрайност
БЕЗКРАЙНОСТ
„Той бе поет”, навярно ще рекат,
но мен тогава няма да ме има.
Очите уморени ще заспят,
видели своята последна зима.
„Той бе добър”, жена ми ще рече.
„Той в стихове душата си раздава”.
А Дунав все така ще си тече,
водите му край Русе ще минават.
След мен е ясно, че ще има пак
красиви пролети, студени зими.
Светликът земен ще залязва в мрак -
процеси стари, вечно повторими.
И всичко ще е както и преди -
нали животът вечно продължава.
Навярно друг поет ще се роди,
ще се покрие може би със слава.
"Добър поет е" - някой ще рече,
прочел докрай поредната му книга.
А Дунав все така ще си тече
и крайната си точка ще достига.
15. 01. 2013 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
