11 мая 2007 г., 19:00

Безкрая тая

701 0 7
Докоснах те с вечност
и времето спрях...
Падна звезда...
свободна вече е тя.

Океан е нощта...
назад се извръщаш...
но сам си сега...
хлад единствено... 
прегръщаш.

Сам пътя ще градя...
не копнея за вериги земни...
Дълбоко е в мен...
... безкрая тая,
но единствено с теб...

ще го извървя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса стихът ти!!!
    Поздрав!
  • Благодаря ви. Напоследък рядко публикувам, но това не означава, че не пиша. Предпочитам да пазя най хубавите за един... СПЕЦИАЛЕН човек в живота ми... а на всички вас пожелавам все така ползотворно творчество и да радвате сайта с ПРЕКРАСНИТЕ си стихове. ДЕРЗАЙТЕ
  • Поздрави, Пламен!
    И на мен ми хареса!
  • Хубаво е!
  • Хубав стих, Сириус!
    Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...