May 11, 2007, 7:00 PM

Безкрая тая

  Poetry
700 0 7
Докоснах те с вечност
и времето спрях...
Падна звезда...
свободна вече е тя.

Океан е нощта...
назад се извръщаш...
но сам си сега...
хлад единствено... 
прегръщаш.

Сам пътя ще градя...
не копнея за вериги земни...
Дълбоко е в мен...
... безкрая тая,
но единствено с теб...

ще го извървя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса стихът ти!!!
    Поздрав!
  • Благодаря ви. Напоследък рядко публикувам, но това не означава, че не пиша. Предпочитам да пазя най хубавите за един... СПЕЦИАЛЕН човек в живота ми... а на всички вас пожелавам все така ползотворно творчество и да радвате сайта с ПРЕКРАСНИТЕ си стихове. ДЕРЗАЙТЕ
  • Поздрави, Пламен!
    И на мен ми хареса!
  • Хубаво е!
  • Хубав стих, Сириус!
    Браво!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...