11.05.2007 г., 19:00

Безкрая тая

699 0 7
Докоснах те с вечност
и времето спрях...
Падна звезда...
свободна вече е тя.

Океан е нощта...
назад се извръщаш...
но сам си сега...
хлад единствено... 
прегръщаш.

Сам пътя ще градя...
не копнея за вериги земни...
Дълбоко е в мен...
... безкрая тая,
но единствено с теб...

ще го извървя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса стихът ти!!!
    Поздрав!
  • Благодаря ви. Напоследък рядко публикувам, но това не означава, че не пиша. Предпочитам да пазя най хубавите за един... СПЕЦИАЛЕН човек в живота ми... а на всички вас пожелавам все така ползотворно творчество и да радвате сайта с ПРЕКРАСНИТЕ си стихове. ДЕРЗАЙТЕ
  • Поздрави, Пламен!
    И на мен ми хареса!
  • Хубаво е!
  • Хубав стих, Сириус!
    Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...