“Завърни се от някъде, излъжи ме навеки”
Калин Донков
Не, не искам да ме лъжеш, ти никога не си го правил,
защото думите за теб са камъни – и ти обичаш да мълчиш.
Не се завръщай, до мене няма път, дори небе окаляно,
сега съм... някъде далеч от себе си, и свикнах да болиш.
Не искам да ме помниш, не вярвай, че за миг ще те забравя,
ти виждал ли си стара рана, забравила целувката на ножа.
И всички спомени тежат като прокоба, без да ги разравям.
И няма време, стрелка ръждива дълбае по безкръвната ми кожа.
Не искам нищичко от теб, освен отново в мене да ме върнеш,
да спра да бъда сянка нереална, спестена дума, нямо ехо. ...