16 авг. 2022 г., 09:10

Безлично

591 0 1

Казано кратко и сбито –

седнал съм аз на открито. 

Гледам напред упорито

и си попийвам мохито. 

 

Никаква нямам идея. 

Просто седя и тъпея. 

Даже мисловно не смея 

някаква песен да пея. 

 

Облечен съм целият в черно. 

Все пак това е модерно. 

Ей тъй седя си лежерно. 

Пълен релакс е наверно. 

 

Даже и хич не ми пука!

Нито владее ме скука. 

За цялата наша наука

аз феноменът съм тука. 

 

Тъй примирен и отпуснат,

направо за"Оскар" допуснат,

стига пари да ми пуснат, 

мир  и любов ще ме  кюснат. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...