Безлично общество
Без лица, зад маски скрити,
в дяволския кръг на своите лъжи,
лутаме се със сърца разбити -
куп покварени души.
Обезличени,
обезверени -
какво е истина не знаем, забравена е тя.
Обезличени,
обезверени -
егоизъм, безразличие, апатия, лъжа.
Богатство, алчност, власт и слава -
душите плачат в мрак и тъмнина,
сами направихме съдбата си такава,
а в тунела няма светлина.
На затвора без стени сме жертви ние -
затвор за мисли и мечти,
започва Злото в нас да вие,
от ярост черна да крещи.
Със пълен глас:
"Обезличени,
обезверени -
обречени да страдате, умирате сами!
Обезличени,
обезверени -
в ръцете ми навеки са ваште съдбини!"
* * *
Без души, във тъмнината скрити,
търсим истина сред хиляди лъжи,
бъдещето ни е в мрак обвито
и отчаяни до болка скланяме глави...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Задгробник Евотош Все права защищены