Безлично общество

22.03.2011 г., 10:15 ч.

Поезия » Философска

669 0 2

"Безлично общество"

Без лица, зад маски скрити,
в дяволския кръг на своите лъжи,
лутаме се със сърца разбити -
куп покварени души.

Обезличени,
обезверени -
какво е истина не знаем, забравена е тя.
Обезличени,
обезверени -
егоизъм, безразличие, апатия, лъжа.

Богатство, алчност, власт и слава -
душите плачат в мрак и тъмнина,
сами направихме съдбата си такава,
а в тунела няма светлина.

На затвора без стени сме жертви ние -
затвор за мисли и мечти,
започва Злото в нас да вие,
от ярост черна да крещи.
Със пълен глас:

"Обезличени,
обезверени -
обречени да страдате, умирате сами!
Обезличени,
обезверени -
в ръцете ми навеки са ваште съдбини!"

* * *

Без души, във тъмнината скрити,
търсим истина сред хиляди лъжи,
бъдещето ни е в мрак обвито
и отчаяни до болка скланяме глави...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Arogarn (Калин Кръстев)

2011-03-22T19:26:26+02:00

И аз смятам, че един немалък процент от хората са 'обезличени, обезверени'. Наистина, за лошите неща, които ни се случват, вина имаме първо ние, а после и останалите.
Luna13 (Моника Стойчева)

2011-03-22T17:08:44+02:00

Толкова истина има в стиха ти! Поздрави за оригиналността и неповторимия стил!