Безмълвен вик
Душата ми се моли да я чуеш,
защото думите ми спряха.
Очите ми те гледат скришом,
защото те по теб горяха.
Косите си разпуснах дълги,
защото те с годините растяха.
Ръцете си прибрах в юмруци,
защото много ярост насъбраха.
Нозете ми пристъпват леко,
защото птиците край мен летяха.
Ти беше много надалеко,
но спомените оцеляха.
2004 г.
защото думите ми спряха.
Очите ми те гледат скришом,
защото те по теб горяха.
Косите си разпуснах дълги,
защото те с годините растяха.
Ръцете си прибрах в юмруци,
защото много ярост насъбраха.
Нозете ми пристъпват леко,
защото птиците край мен летяха.
Ти беше много надалеко,
но спомените оцеляха.
2004 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Христова Все права защищены
