Безмълвен вик
Душата ми се моли да я чуеш,
защото думите ми спряха.
Очите ми те гледат скришом,
защото те по теб горяха.
Косите си разпуснах дълги,
защото те с годините растяха.
Ръцете си прибрах в юмруци,
защото много ярост насъбраха.
Нозете ми пристъпват леко,
защото птиците край мен летяха.
Ти беше много надалеко,
но спомените оцеляха.
2004 г.
защото думите ми спряха.
Очите ми те гледат скришом,
защото те по теб горяха.
Косите си разпуснах дълги,
защото те с годините растяха.
Ръцете си прибрах в юмруци,
защото много ярост насъбраха.
Нозете ми пристъпват леко,
защото птиците край мен летяха.
Ти беше много надалеко,
но спомените оцеляха.
2004 г.
© Надя Христова All rights reserved.
