2 июл. 2017 г., 11:39

Безмълвие

575 3 9

И страстта ми жестока дори, 
и страхът ми, кошмарно прегърбен, 
нямат сила, с каквато с очи

ти в душата ми влизаш безмълвен. 

Няма думи, които да скрият
океаните в твойте зеници. 
Как сърцето ми влюбено вие 
срещу тях като млада вълчица. 

Всяка буря е нищо пред тебе. 
Всяка рана е полъх на вятъра. 
И сред пламъци удря сърцето. 
И в подземния свят оцелява. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много сте мили всички! Искрено ви благодаря!
  • Честно казано, трудно ми е да повярвам, че си на тази крехка възраст! Талантът ти е виден и поезия блика от всички твои стихове, които прочетох! Все така, Яна!
  • Харесах.
    И по принцип така.
  • Хубаво!
  • Страхотен стих, Яна и честно казано ме докосна в сърцето! Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...