2 jul 2017, 11:39

Безмълвие

584 3 9

И страстта ми жестока дори, 
и страхът ми, кошмарно прегърбен, 
нямат сила, с каквато с очи

ти в душата ми влизаш безмълвен. 

Няма думи, които да скрият
океаните в твойте зеници. 
Как сърцето ми влюбено вие 
срещу тях като млада вълчица. 

Всяка буря е нищо пред тебе. 
Всяка рана е полъх на вятъра. 
И сред пламъци удря сърцето. 
И в подземния свят оцелява. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много сте мили всички! Искрено ви благодаря!
  • Честно казано, трудно ми е да повярвам, че си на тази крехка възраст! Талантът ти е виден и поезия блика от всички твои стихове, които прочетох! Все така, Яна!
  • Харесах.
    И по принцип така.
  • Хубаво!
  • Страхотен стих, Яна и честно казано ме докосна в сърцето! Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....