2.07.2017 г., 11:39

Безмълвие

578 3 9

И страстта ми жестока дори, 
и страхът ми, кошмарно прегърбен, 
нямат сила, с каквато с очи

ти в душата ми влизаш безмълвен. 

Няма думи, които да скрият
океаните в твойте зеници. 
Как сърцето ми влюбено вие 
срещу тях като млада вълчица. 

Всяка буря е нищо пред тебе. 
Всяка рана е полъх на вятъра. 
И сред пламъци удря сърцето. 
И в подземния свят оцелява. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много сте мили всички! Искрено ви благодаря!
  • Честно казано, трудно ми е да повярвам, че си на тази крехка възраст! Талантът ти е виден и поезия блика от всички твои стихове, които прочетох! Все така, Яна!
  • Харесах.
    И по принцип така.
  • Хубаво!
  • Страхотен стих, Яна и честно казано ме докосна в сърцето! Поздравления!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...