9 нояб. 2014 г., 22:08

Безмълвие

889 0 0

Безмълвие

 

Тихо плиснах се през прореза стаен в  скала,

няма тишина... смирено и безмълвно те зова,

свлечена в превала на нощта, стихнала в мъгла,

влюбена приплъзвам се, с вик издъхан те мълвя.

 

Пребулена в каприза на измислена  мечта,

Безмълвие крещи... блудна любовта скърби,

и стихнало валя в  глътки на солените сълзи.

В гузна вечер... обич в съхнало пълзи.

 

Скрита в себе си, преглъщам... как боли,

непокорно клетвата ти в мен дяволски гори.

Запътена, потънало, охлузено се вричам,

задавена, издъхана съдба, пречупено изричам.

 

Твойто нощно заклинание... моето ридание.

А денят пълзи...,

до лудост обречена, странността ти мълчи,

същността ти вик безгласен... жажда...  гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Константинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...