Безмълвие

Тихо плиснах се през прореза стаен в  скала,

няма тишина... смирено и безмълвно те зова,

свлечена в превала на нощта, стихнала в мъгла,

влюбена приплъзвам се, с вик издъхан те мълвя.

Пребулена в каприза на измислена  мечта,

Безмълвие крещи... блудна любовта скърби,

и стихнало валя в  глътки на солените сълзи.

В гузна вечер... обич в съхнало пълзи.

Скрита в себе си, преглъщам... как боли,

непокорно клетвата ти в мен дяволски гори.

Запътена, потънало, охлузено се вричам,

задавена, издъхана съдба, пречупено изричам.

Твойто нощно заклинание... моето ридание.

А денят пълзи...,

до лудост обречена, странността ти мълчи,

същността ти вик безгласен... жажда...  гори.