12 мар. 2013 г., 07:45

Безмълвие

1.3K 0 8

„… ще се прегърнем и ще помълчим…

Умеем да мълчим.

                       На много теми.“

                                 Добромир Банев


Различно се мълчи за любовта

и тъжно се мълчи във тишината…

Ако свлечеш на прага си света

и запокитиш влюбения вятър

 

през билото на девет планини,

дали ще можеш в гузната си вечер

да скриеш колко много те боли?

Нали Земята в клетва ти се врече

 

да бъде само твоя… А сега,

потънала в охлузено мълчание,

ти дава само няма тишина…

Прилича на среднощно заклинание.

 

По тъмно само вик да се роди,

щом денем любовта ридае няма -

обречена до странност да мълчи,

отрекла даже себе си без памет…


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...