Безмълвие
„… ще се прегърнем и ще помълчим…
Умеем да мълчим.
На много теми.“
Добромир Банев
Различно се мълчи за любовта
и тъжно се мълчи във тишината…
Ако свлечеш на прага си света
и запокитиш влюбения вятър
през билото на девет планини,
дали ще можеш в гузната си вечер
да скриеш колко много те боли?
Нали Земята в клетва ти се врече
да бъде само твоя… А сега,
потънала в охлузено мълчание,
ти дава само няма тишина…
Прилича на среднощно заклинание.
По тъмно само вик да се роди,
щом денем любовта ридае няма -
обречена до странност да мълчи,
отрекла даже себе си без памет…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
