29 нояб. 2016 г., 11:38

Безмълвна поезия

842 0 4

Поезия е мълчаливата сълза
и бучката във гърлото е стих,
капчица от наранената душа,
задавен стон и вопъл тих.

Щом думите са незначителни,
не стигат до слуха дори,
очи разплакани са поучителни,
стих без думи в тях гори.

Не знаеш ли мълчанието да четеш,
а думите болезнено докосват,
само с поглед ще ги разбереш,
и ще ти проговорят без въпроси.

Поезия безмълвна е жената
в живота всеки жест и чар,
частицата на Бога от душата,
най-висшият Вселенски дар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...