29.11.2016 г., 11:38

Безмълвна поезия

845 0 4

Поезия е мълчаливата сълза
и бучката във гърлото е стих,
капчица от наранената душа,
задавен стон и вопъл тих.

Щом думите са незначителни,
не стигат до слуха дори,
очи разплакани са поучителни,
стих без думи в тях гори.

Не знаеш ли мълчанието да четеш,
а думите болезнено докосват,
само с поглед ще ги разбереш,
и ще ти проговорят без въпроси.

Поезия безмълвна е жената
в живота всеки жест и чар,
частицата на Бога от душата,
най-висшият Вселенски дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...