29.11.2016 г., 11:38

Безмълвна поезия

838 0 4

Поезия е мълчаливата сълза
и бучката във гърлото е стих,
капчица от наранената душа,
задавен стон и вопъл тих.

Щом думите са незначителни,
не стигат до слуха дори,
очи разплакани са поучителни,
стих без думи в тях гори.

Не знаеш ли мълчанието да четеш,
а думите болезнено докосват,
само с поглед ще ги разбереш,
и ще ти проговорят без въпроси.

Поезия безмълвна е жената
в живота всеки жест и чар,
частицата на Бога от душата,
най-висшият Вселенски дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...