Безмълвна реч

31 мая 2013 г., 16:32 2015-01-23T22:16:06+02:00

Поэзия » Любовная

968 1 3

на goblenka (Маргарита Ангелова)

По прашни облаци през годините скитах.

Бури жестоки в подземния град преживях.

На кораб от думи преплувах звездите

и в миг на надежда пред тебе се спрях.

Там, в очите и вътре в гърдите, съзрях.

Невиждана гледка в безмълвната реч,

на бледите устни в застинал копнеж,

в наболия усет на потъмнели следи,

олтар и дечица, и житейски съдби.

Полъх на вятър погали ме пак.

Побутна ме в рамо: Хайде, върви!

Не спирай, когато намерил си свят

с обич заселен, макар непознат.

Йордан Малинов

sisi6571 (Светла Илиева)

2013-06-01T07:08:40+03:00

Риск губи, риск печели. Смело напред, пък да става к`вото ще!
lindastefani (Камелия)

2013-05-31T22:18:04+03:00

Много мило!!!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2013-05-31T17:09:36+03:00

И това заглавие е хубаво. Благодаря за посвещението. Стиховете са прекрасни.