БЕЗМЪЛВНИ ПОСЛАНИЯ
С безмълвните послания от дните
среднощно ще прострелям тишината.
Безкрая ще удавя във очите
и с птиците ще пея в тъмнината.
А нищото ще бъде за мечтание,
когато уловя го с лунна мрежа.
И с викове сред звездното мълчание
от шепотната болка ще отрежа.
Усмивката си с вятър ще изтрия,
прозрачно ще се сливам със мъглата.
Сълзите си със листи ще попия,
във спомени ще скрия синевата.
И искам днес със пепел да напиша,
че, търсейки доброто... опустявам,
но всичко в мен е живо, още диша,
любов на всеки къс по къс дарявам.
Парцалена ще бъда... като кръпка,
пришита със конци от словоблудства,
но показно в очите си ще паля
огньове от лъжи... за да възкръсна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
