С безмълвните послания от дните
среднощно ще прострелям тишината.
Безкрая ще удавя във очите
и с птиците ще пея в тъмнината.
А нищото ще бъде за мечтание,
когато уловя го с лунна мрежа.
И с викове сред звездното мълчание
от шепотната болка ще отрежа.
Усмивката си с вятър ще изтрия,
прозрачно ще се сливам със мъглата.
Сълзите си със листи ще попия,
във спомени ще скрия синевата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up