23 нояб. 2008 г., 17:39

Безмълвно

946 0 1

Знаеш ли какво е душата ти да плаче,
знаеш ли какво е да живееш,

а всъщност бавно да умираш?!
Знаеш ли какво чувства невръстното дете
в ъгъла или зад вратата,
след скандал и пак скандал?!
Е, аз мога да ти кажа,

но предпочитам да мълча.
С думи трудно се рисува

остатъкът от детската душа.
И страшна става пак човешката съдба .
И сили нямам да говоря,

затова ще стискам зъби

и безмълвно ще стоя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...