23 nov 2008, 17:39

Безмълвно

  Poesía
951 0 1

Знаеш ли какво е душата ти да плаче,
знаеш ли какво е да живееш,

а всъщност бавно да умираш?!
Знаеш ли какво чувства невръстното дете
в ъгъла или зад вратата,
след скандал и пак скандал?!
Е, аз мога да ти кажа,

но предпочитам да мълча.
С думи трудно се рисува

остатъкът от детската душа.
И страшна става пак човешката съдба .
И сили нямам да говоря,

затова ще стискам зъби

и безмълвно ще стоя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...