Знаеш ли какво е душата ти да плаче,
знаеш ли какво е да живееш,
а всъщност бавно да умираш?!
Знаеш ли какво чувства невръстното дете
в ъгъла или зад вратата,
след скандал и пак скандал?!
Е, аз мога да ти кажа,
но предпочитам да мълча.
С думи трудно се рисува
остатъкът от детската душа.
И страшна става пак човешката съдба .
И сили нямам да говоря,
затова ще стискам зъби
и безмълвно ще стоя!
© Елена Иванова Всички права запазени