27 авг. 2009 г., 00:46

Безмълвно...

779 0 9

Не защото... всички боси сме тръгнали.

И с незрящи, изпълнени с хаос очи.

Там, където навярно животът ще свърши,

ще започнат да никнат... бодли.

 

Там, където... Виж, заваля!

Май видял ни е и му е мъчно.

Свойта болка не ще да споделя със нас,

първо заплака, а после... усмихна се.

 

А ние, безмълвно стиснали  длани,

оставихме върху някаква купчина пръст

своите най-болезнени пожелания,

съпроведени с няколко стръка цветя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...