Aug 27, 2009, 12:46 AM

Безмълвно...

  Poetry
780 0 9

Не защото... всички боси сме тръгнали.

И с незрящи, изпълнени с хаос очи.

Там, където навярно животът ще свърши,

ще започнат да никнат... бодли.

 

Там, където... Виж, заваля!

Май видял ни е и му е мъчно.

Свойта болка не ще да споделя със нас,

първо заплака, а после... усмихна се.

 

А ние, безмълвно стиснали  длани,

оставихме върху някаква купчина пръст

своите най-болезнени пожелания,

съпроведени с няколко стръка цветя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...