Безмълвно
Днес телефонът безмълвен остава,
губи се в спомена нежният глас,
дето шептеше в магична октава
приказни думи, изпаднал в захлас.
Днес и сърцето, болезнено свито,
най-съкровените мисли пести,
жажда пресъхнала в него е скрита,
губят се нашите общи мечти.
Тъжна душата парчета събира,
лута се, търси те, моя любов,
плаче, кърви и инертно умира,
но няма да чуеш нейния зов.
Светят в небето звездите унило,
мрачна луната самотно тъжи,
слънцето плаче, лъчи вледенило,
а телефонът…. отново мълчи!...
Веси_Еси (Еси)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еси Все права защищены
