Веси_Еси (Еси)
190 8458
15 нояб. 2018 г., 09:24

Безмълвно 

  Поэзия
757 18 22

Днес телефонът безмълвен остава,

губи се в спомена нежният глас,

дето шептеше в магична октава

приказни думи, изпаднал в захлас.

 

Днес и сърцето, болезнено свито,

най-съкровените мисли пести,

жажда пресъхнала в него е скрита,

губят се нашите общи мечти.

 

Тъжна душата парчета събира,

лута се, търси те, моя любов,

плаче, кърви и инертно умира,

но няма да чуеш нейния зов.

 

Светят в небето звездите унило,

мрачна луната самотно тъжи,

слънцето плаче, лъчи вледенило,

а телефонът…. отново мълчи!...

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Бени! Винаги намираш добра дума!
  • Познато ми е това състояние! ... Изразила си го много въздействащо, Еси!
  • Благодаря, че се отби и не остана безмълвна, Ели! Поздрави!
  • Тъжно е когато си отива някой! Поздрави!
  • Благодаря за посещението, Пенко!
  • Клишенца под калъп...
  • Благодаря и на двете ви, Иржи и Мария! Трогнахте ме с коментарите си!
  • След тъгата идва радост....Това е моята надежда в такива моменти,Веси!Бъди сигурна,че е така и тогава ще бъдеш двойно по-щастлива,затова не страдай!А телефонът....аз така стоя пред лаптопа,когато чакам коментари и това е..много изнервящо!Кажи на лирическата си,да е търпелива!А стихът ти е ,както винаги,перфектен,изпитах наслада!)
  • Нежно, красиво, изстрадано и много въздействащо стихотворение, Еси! Поздравявам те за докосващата творба!
  • Благодаря, Кате! Гавраиле, усмихна ме. Благодаря ти!
  • Еси,смени телефона.Той е виновен!
  • Хареса ми стиха ти, Веси!
  • Благодаря ви, че отново оставихте ярка следа на страничката ми, приятели! Бъдете здрави и благословени!
  • Ранена тишина... Харесах!
  • Тъжно, минутите бавно текат без любимия глас!
  • Мълчаливата птица на любовта...
    Има ли нещо по-неутешимо?!
  • Нежен,но до болка тъжен стих! В любими!
  • Много мъчно и истинско!
  • Това са най-страшните мигове, когато любовта съществува, но абдикирала. Чудесно си ги предала, Еси. Много тъга и мъка има в твоите редове. Аплаузи!
  • Много ми хареса, Веси!
  • Ех, с тези рими и нощното небе разплака, мила Веси...
    А "телефонът нека да си мълчи", стига гласът лице да има пред живите очи!
    Поздравления...не, моите искрени благодарности за нежните по женски, вплетени в стихчета рими!
  • Копнеж, тъга...И още нещо...
Предложения
: ??:??