12 февр. 2012 г., 12:47

Безнадеждно

1.2K 0 15

Безнадеждно

 

 

И пак си ти. Във зла одежда

над мен прелиташ в час фатален.

Докосваш бавно с пръсти нежни,

изпълнил с вик акорд финален.

 

И пак съм тук. И пак те чакам.

Не се отричам в слабостта си.

Над мен без милост тегне мракът,

назад ме тегли черно расо.

 

Но аз съм тук. Не ще си ида.

Ти мой не си, но аз съм твоя.

Ликът ти бледен, в мен зазидан,

не ми оставя миг покой.

 

Щом черна сова с вик рани ме,

страхът във смелост ще превърна.

Недей да чакаш. Намери ме,

като Смъртта ще те обгърна.

 

Не се страхувай, аз съм смела.

Ще те проводя през мъглата.

През мрак от сребърна дантела

ще ти отнема в миг душата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти харесва
  • страхотно е

    Ликът ти бледен, в мен зазидан,
    не ми оставя миг покой
  • Благодаря Ви за милите думи, Ани! Стоплиха ме...
  • "Щом черна сова с вик рани ме"

    Това е добро попадение. Хубаво пишеш, Яна, талантливо за твоите 17 години. Прочетох няколко твои неща. И не се притеснявай, че стихотворенията ти са неовладяни откъм емоция и я акцентират. Това е присъщо за възприятията на тази възраст и си има своя чар. Просто една необременена емоция, точно в нея има някаква чистота. Чистотата, която липсва в тази на по- възрастните, тъй като по една или друга причина я прикриват или умишлено прокрадват измислена такава, като си мислят, че така ще са по-харесвани.
    Талантлива си! Дерзай!
  • Здравейте, Евгения! Никъде не съм подценила Вашия опит, нито съм Ви обидила по някакъв начин. Просто обясних защо не съм написала по-позитивна творба, и отговорът е твърде прост: "защото така ми се иска". За мен любовта има твърде много лица и тук просто описах едно от тях, нищо друго. С уважение...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...