Безнадеждно
И пак си ти. Във зла одежда
над мен прелиташ в час фатален.
Докосваш бавно с пръсти нежни,
изпълнил с вик акорд финален.
И пак съм тук. И пак те чакам.
Не се отричам в слабостта си.
Над мен без милост тегне мракът,
назад ме тегли черно расо.
Но аз съм тук. Не ще си ида.
Ти мой не си, но аз съм твоя.
Ликът ти бледен, в мен зазидан, ...