Безнадеждно
Безнадеждно
И пак си ти. Във зла одежда
над мен прелиташ в час фатален.
Докосваш бавно с пръсти нежни,
изпълнил с вик акорд финален.
И пак съм тук. И пак те чакам.
Не се отричам в слабостта си.
Над мен без милост тегне мракът,
назад ме тегли черно расо.
Но аз съм тук. Не ще си ида.
Ти мой не си, но аз съм твоя.
Ликът ти бледен, в мен зазидан,
не ми оставя миг покой.
Щом черна сова с вик рани ме,
страхът във смелост ще превърна.
Недей да чакаш. Намери ме,
като Смъртта ще те обгърна.
Не се страхувай, аз съм смела.
Ще те проводя през мъглата.
През мрак от сребърна дантела
ще ти отнема в миг душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
