16 сент. 2006 г., 20:49

Безнадеждно

1K 0 15

 

 

Промених се…Част от радостта

обгоря от срещи с грозотата

с лудостта

на суетата…

Безнадеждно…Няма шанс света…

Изродила се е любовта

сред калта

на пошлостта

и на лъжата…

Промениха ме очичките невръстни,

на детето изоставено в дома…

дето вкопчва ненаситни малки пръсти

ужасено от страха от самота…

Всички други думи са излишни…

Няма място за любов и егоизъм,

за надежди и емоции предишни,

край на онзи непресъхващ оптимизъм…

Край…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трогателно е, Веси, дано и онова малко недорасло от недохранване дете си намери добри родители...Просто си мислех...човешкото племе понякога е много жестоко и егоистично, но ти си го разбрала много по-ясно от мен. Това стихотворение не се получи наистина, защото остават премълчани в него много неща, това не е всичко което исках да напиша, но няма смисъл, по-добре е да си изразходвам енергията в полза на такива дечица, макар и по малко, от сърце.
  • Диди...от години работя с деца сираци с увреждания.До болка ми е познат и живота им и чувствата им и любовта им...Радвам се за съпричастността ти!
    Ето едно стихо:Бях го пускала преди време тук
    ................................
    Аз съм Антон.В Дом за сираци
    израснах.Така е...
    Лоша съдба и тежка неволя.
    Баща си не знам.А майка ми..
    май е в затвора.
    На седемнайсет съм.Името ми
    сега е Анхел.Вече ..осиновен.
    Баща ми от Берн.Заможен..Банкер.
    А майка ми свири добре на пиано.
    От Добрич ме взели.Нямали син.
    Благодарен съм,а и много щастлив.
    Не плача самотен по ъглите
    и усмивки имам.Спрях да съм див.
    Тук имам всичко.Не е като там.
    За всеки празник...подарък.
    И пари..пари да си купувам шоколад,
    за който от малък все плачех.
    Събрал съм малка сума...
    Не харчех всички парички.
    Дума бях дал...Да ги изпратя на вас.
    Да ме помните! Чухте ли? Всички!
  • Гергана, докато бях при това дете, в болницата - да, после- не зная какво се е случило с него. Затова ми остава горчив спомен...Включвам се в организирана помощ на деца от други домове, доколкото мога. Имала съм куп твърде трудни моменти с децата си, много сериозни, повярвай, но не бих се отказала от тях за нищо на света. Това знам със сигурност!
  • хубав, замислящ стих, Диди.
  • Много хубаво и тъжно... Само искам да те попитам ти направи ли нещо за това дете?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...