16.09.2006 г., 20:49

Безнадеждно

1K 0 15

 

 

Промених се…Част от радостта

обгоря от срещи с грозотата

с лудостта

на суетата…

Безнадеждно…Няма шанс света…

Изродила се е любовта

сред калта

на пошлостта

и на лъжата…

Промениха ме очичките невръстни,

на детето изоставено в дома…

дето вкопчва ненаситни малки пръсти

ужасено от страха от самота…

Всички други думи са излишни…

Няма място за любов и егоизъм,

за надежди и емоции предишни,

край на онзи непресъхващ оптимизъм…

Край…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогателно е, Веси, дано и онова малко недорасло от недохранване дете си намери добри родители...Просто си мислех...човешкото племе понякога е много жестоко и егоистично, но ти си го разбрала много по-ясно от мен. Това стихотворение не се получи наистина, защото остават премълчани в него много неща, това не е всичко което исках да напиша, но няма смисъл, по-добре е да си изразходвам енергията в полза на такива дечица, макар и по малко, от сърце.
  • Диди...от години работя с деца сираци с увреждания.До болка ми е познат и живота им и чувствата им и любовта им...Радвам се за съпричастността ти!
    Ето едно стихо:Бях го пускала преди време тук
    ................................
    Аз съм Антон.В Дом за сираци
    израснах.Така е...
    Лоша съдба и тежка неволя.
    Баща си не знам.А майка ми..
    май е в затвора.
    На седемнайсет съм.Името ми
    сега е Анхел.Вече ..осиновен.
    Баща ми от Берн.Заможен..Банкер.
    А майка ми свири добре на пиано.
    От Добрич ме взели.Нямали син.
    Благодарен съм,а и много щастлив.
    Не плача самотен по ъглите
    и усмивки имам.Спрях да съм див.
    Тук имам всичко.Не е като там.
    За всеки празник...подарък.
    И пари..пари да си купувам шоколад,
    за който от малък все плачех.
    Събрал съм малка сума...
    Не харчех всички парички.
    Дума бях дал...Да ги изпратя на вас.
    Да ме помните! Чухте ли? Всички!
  • Гергана, докато бях при това дете, в болницата - да, после- не зная какво се е случило с него. Затова ми остава горчив спомен...Включвам се в организирана помощ на деца от други домове, доколкото мога. Имала съм куп твърде трудни моменти с децата си, много сериозни, повярвай, но не бих се отказала от тях за нищо на света. Това знам със сигурност!
  • хубав, замислящ стих, Диди.
  • Много хубаво и тъжно... Само искам да те попитам ти направи ли нещо за това дете?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...