Безнадеждно влюбена
Едни очи, една усмивка.
Видиш ли ги, не забравяш.
Топлина изпращат те към тебе.
И не искаш ли, се пристрастяваш.
Дебнеш, търсиш ти със поглед
тази топлина едничка.
Мислиш си за нея вечер
щом останеш сам самичка.
Чакаш трепетно да дойде
втората ви среща.
Чудиш се дали изобщо
той за теб се сеща.
Пристрастена си и още чакаш
тези две очи красиви
да намерят твоя поглед,
твоите очи сънливи.
Тази хубава усмивка нежна
твоята да предизвика.
Чакаш я и се оглеждаш
да намериш ти прилика
другаде, във някой друг.
Не можеш! Престани!
Влюбена си, осъзнай се.
От далече ти личи,
че чакаш неговия поглед
твоя да пресрещне,
и ръцете му да те погалят,
и усмивката да блестне.
Но ти знаеш, че не трябва
в него да се влюбваш.
Той и пет пари не дава.
Всичко ти загубваш.
Само споменът остава цял,
сякаш недокоснат.
Чист и светъл идеал,
в твойте мисли проснат.
Втора среща не дочака.
Уморени са очите ти
да търсят тази обич свята,
несъществуваща във дните ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Все права защищены
